Къщата на Койчев и реконструкциите

Фотографията от 40те години (в предходния пост от февруари) несъмнено предава днешния (2020) изглед от същия ъгъл (изток-североизток). Сравняването ѝ с чертежите на арх. Койчев показва обаче разлики, а в архивите се намират снимки, които са по-близо до тях. Така по-рано от юг-югоизток се вижда, че на горният етаж няма надстроена тераса, както и че от северната страна етажът не е продължен. Запазен е един изглед откъм фасадата (юг), съответстващ видимо на същата конфигурация.

Към днешна дата обаче двете арки, видими фронтално, са превърнати в прозорци, а страничната е зазидана - било е “усвоено“ пространство, което е придадено към помещение в приземния етаж. Регулацията на парцела и съответният жив плет заедно с прорастнали насаждения сериозно са изличили носталгично-свежия облик, който къщата някога е имала

Елисавета Константинова Минкова

Върху чертежа, който арх. Койчев е изготвил, се разчита надпис, че този проект е за "Вилата на Елисавета Минкова". Не трудно да се установяви, че това е била собственичката на имота и за нея в мрежата се открива биография . Накратко, тя е англо-българска фолклористка, която в първата половина на 20в. публикува няколко сборника с холандски и немски песни. Най-популярната й книга е практическо ръководство по плетене на брюкселска дантела, издание в съавторство с нейните брат и снаха, излязло в Ню-Йорк и Лондон през 1907г. Българското Министерство на Пропагандата издава книжка с нейни английски преводи на български фолклорни песни в 1945г.





[ Библиография ]