Пенчо Койчев е виден български архитект, чийто наследници поддържат
чудесен сайт; там могат да бъдат видяни множество интересни документи, а за най-заинтересованите тук по долу са още два:
Проектът е бил реализиран, къщата е в добро състояние <тук ще има снимка, после> и видимо обитавана. <очаквайте подробности>.
Този проект на арх. Койчев е осъществен реално в още по-подчертан „националромантически“ стил. Терасата с арките на средния етаж е повторена и на горния, и така отвореният чрез нея югоизточен ъгъл изпъква, дори когато се вижда странично откъм главната улица. От северната страна в надстроения етаж са изградени два масивни еркера, които също като терасите задават традиционалистката нагласа заложена в проекта. Връзката между югоизточния и североизточния ъгъл обаче е разхлабена като на това място покривът е скосен по ниско и образуваното полутаванско помешение е снабдено с непрекъсната редица от четири квадратни прозореца. Малък еркер е оформен и на средния етаж, от южната страна, като на горния той е оставен като открита тераса към която има двукрила остъклена врата. Парапетът там е със същото оформление като това на терасите. Под терасите е оставено свободно засводено пространство и такова е имало на югозападния ъгъл, но то по-късно е преработено в помещение, чийто прозoрци са запазили полукръглата форма на свод от южната страна.
Куриозно усещане се добива когато се осъзнава ориентацията на къщата спрямо посоките на света. Действително,
от север са разположени светлите еркери с издължени прозорци, а дългата страна на терасите е източната. На южната е малкият еркер с тераската над него, а на западната страна, където има вторичен вход и стълбище, прозoрците са най-малко. Сякаш цялата сграда е завъртяна на четвърт оборот спрямо очакванията... В надписания проект обаче ситуацията е именно такава – завъртяна: там „лице към юг“ показва реализираната от изток страна, а „лице към запад“ се е озовало от юг. Доколкото къщата се намира в парцел с остър ъгъл, не е изненадващо, че нейните страни не съвпадат с някои от строителните линии в квартала, само че те не съвпадат и с нищо, намиращо се наблизо. Но пък, както не е трудно да се установи, стените са точно ориентирaни спрямо посоките на слънцестоене.
Проектът е бил реализиран, къщата е в добро състояние <тук ще има снимка, после> и видимо обитавана. <очаквайте подробности>.
Този проект на арх. Койчев е осъществен реално в още по-подчертан „националромантически“ стил. Терасата с арките на средния етаж е повторена и на горния, и така отвореният чрез нея югоизточен ъгъл изпъква, дори когато се вижда странично откъм главната улица. От северната страна в надстроения етаж са изградени два масивни еркера, които също като терасите задават традиционалистката нагласа заложена в проекта. Връзката между югоизточния и североизточния ъгъл обаче е разхлабена като на това място покривът е скосен по ниско и образуваното полутаванско помешение е снабдено с непрекъсната редица от четири квадратни прозореца. Малък еркер е оформен и на средния етаж, от южната страна, като на горния той е оставен като открита тераса към която има двукрила остъклена врата. Парапетът там е със същото оформление като това на терасите. Под терасите е оставено свободно засводено пространство и такова е имало на югозападния ъгъл, но то по-късно е преработено в помещение, чийто прозoрци са запазили полукръглата форма на свод от южната страна.
Куриозно усещане се добива когато се осъзнава ориентацията на къщата спрямо посоките на света. Действително, от север са разположени светлите еркери с издължени прозорци, а дългата страна на терасите е източната. На южната е малкият еркер с тераската над него, а на западната страна, където има вторичен вход и стълбище, прозoрците са най-малко. Сякаш цялата сграда е завъртяна на четвърт оборот спрямо очакванията... В надписания проект обаче ситуацията е именно такава – завъртяна: там „лице към юг“ показва реализираната от изток страна, а „лице към запад“ се е озовало от юг. Доколкото къщата се намира в парцел с остър ъгъл, не е изненадващо, че нейните страни не съвпадат с някои от строителните линии в квартала, само че те не съвпадат и с нищо, намиращо се наблизо. Но пък, както не е трудно да се установи, стените са точно ориентирaни спрямо посоките на слънцестоене.
