Банална неизбежност

Блогът тръгна с името на арх. Койчев, но банално завива към обитателите на къщата, която той е преправил. Историята обаче понякога поднася и изненади, така че в следването й може да изникне нещо интересно. Каква къща е купила Елисавета Минкова личи веднага от запазените снимки, но за кого се е омъжила изисква малко история. Сайтът на Geni.com представя едно доста разклонено и подробно родословие, само че като източник мястото предполага известна резервираност.
Констанин Константичнович Минков е роден в Болград, където преселниците са т.н. бесарабски българи. Историята на рода е реконструирана по друг повод от историк краевед, който твърди, че родоначалниците Минкови, Димитър и Нена са дошли от Калофер след избухване на руско-турската война в 1768г. /1,2/ Двама техни синове, Константин и Кирил са участвали в изграждането на местна църква, което е една от причините имената им да се споменават/3/. За Алексей, син на Константин обаче не се знае практически нищо, освен че е имал дъщеря Мария и син Константин. Дъщерята се е омъжила за човека, който става кмет на Болград, Петър Фитов/4/ и по-късно бива споменавана като майка на София Колева, съпруга на кавалерийския генерал< a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Ivan_Kolev_(general)"> Колев. Синът пък се жени за Домника Агура, сестра на Димитър Агура, историк и първи ректор на Софийския университет. Извън прославилия се род Агура, в историята се помни и една по-далечна братовчедка на К.К. Минков – първата българска психиатърка, Анастасия Головина/5/.

[1] Duminica I. Dmitrii Mincov – un bulgar la cârma Chişinăului (1850−1854; 1857−1864) Identităţile Chişinăului. Ediţia a II-a. Chişinău: Arc, 2015. p.100-14.
[2] Duminica I. Un mare negustor bulgar din Basarabia secolului al XIX-lea: Chiril Mincov, 2013 Conferință Studii de arhondologie şi genealogie vol. 1, p.186-98 pdf
[3] Червенков Н., Създаване на черквите в българските колонии, Българите в Северното Причерноморие, т.4, с.169-175
[4] Червенков Н., Българският възрожденец от Болград, П. Фитов, Безсмъртието на В. Левски, Тараклийски университет, Кишинев, 2008, с.161 pdf
[5]Калчев К., Кишиневската младост на д-р А. Головина, Rev. de Stinte Socioumane, 2006, p.48-55 pdf

Около къщата

В архивите се намира копие на нотариалния акт, с който Елисавета Минкова купува "къща двоетажна" в землището на с. Княжево, местността Рачка-Герена. Съвпадение или не, архитект Пенчо Койчев също имал вила в Княжево, макар за нея да липсват достъпни сведения. Оригиналната къща е била собственост на Паскал Паскалев, за когото пък съвсем нищо не е известно. Доколкото при установяването си в България Елисавета не е владеела местния език, за сделката, както личи от акта, тя е упълномощила Констанин Минков, своя съпруг. За него обаче в Държавния архив се намира кратка справка съобщаваща, че той се е оженил за "Елисавета Джеймсъ Мариажъ, която е от английски произходъ" както впрочем и и още някои нетривиални подробности:

Къщата на Койчев и реконструкциите

Фотографията от 40те години (в предходния пост от февруари) несъмнено предава днешния (2020) изглед от същия ъгъл (изток-североизток). Сравняването ѝ с чертежите на арх. Койчев показва обаче разлики, а в архивите се намират снимки, които са по-близо до тях. Така по-рано от юг-югоизток се вижда, че на горният етаж няма надстроена тераса, както и че от северната страна етажът не е продължен. Запазен е един изглед откъм фасадата (юг), съответстващ видимо на същата конфигурация.

Към днешна дата обаче двете арки, видими фронтално, са превърнати в прозорци, а страничната е зазидана - било е “усвоено“ пространство, което е придадено към помещение в приземния етаж. Регулацията на парцела и съответният жив плет заедно с прорастнали насаждения сериозно са изличили носталгично-свежия облик, който къщата някога е имала

Елисавета Константинова Минкова

Върху чертежа, който арх. Койчев е изготвил, се разчита надпис, че този проект е за "Вилата на Елисавета Минкова". Не трудно да се установяви, че това е била собственичката на имота и за нея в мрежата се открива биография . Накратко, тя е англо-българска фолклористка, която в първата половина на 20в. публикува няколко сборника с холандски и немски песни. Най-популярната й книга е практическо ръководство по плетене на брюкселска дантела, издание в съавторство с нейните брат и снаха, излязло в Ню-Йорк и Лондон през 1907г. Българското Министерство на Пропагандата издава книжка с нейни английски преводи на български фолклорни песни в 1945г.





[ Библиография ]

Една къща на Койчев

Преустроена от арх. Койчев къща на снимка от средата на миналия век, актуална и днес.

Архитект Койчев

Пенчо Койчев е виден български архитект, чийто наследници поддържат чудесен сайт; там могат да бъдат видяни множество интересни документи, а за най-заинтересованите тук по долу са още два:

Проектът е бил реализиран, къщата е в добро състояние <тук ще има снимка, после> и видимо обитавана. <очаквайте подробности>.

Този проект на арх. Койчев е осъществен реално в още по-подчертан „националромантически“ стил. Терасата с арките на средния етаж е повторена и на горния, и така отвореният чрез нея югоизточен ъгъл изпъква, дори когато се вижда странично откъм главната улица. От северната страна в надстроения етаж са изградени два масивни еркера, които също като терасите задават традиционалистката нагласа заложена в проекта. Връзката между югоизточния и североизточния ъгъл обаче е разхлабена като на това място покривът е скосен по ниско и образуваното полутаванско помешение е снабдено с непрекъсната редица от четири квадратни прозореца. Малък еркер е оформен и на средния етаж, от южната страна, като на горния той е оставен като открита тераса към която има двукрила остъклена врата. Парапетът там е със същото оформление като това на терасите. Под терасите е оставено свободно засводено пространство и такова е имало на югозападния ъгъл, но то по-късно е преработено в помещение, чийто прозoрци са запазили полукръглата форма на свод от южната страна.
Куриозно усещане се добива когато се осъзнава ориентацията на къщата спрямо посоките на света. Действително, от север са разположени светлите еркери с издължени прозорци, а дългата страна на терасите е източната. На южната е малкият еркер с тераската над него, а на западната страна, където има вторичен вход и стълбище, прозoрците са най-малко. Сякаш цялата сграда е завъртяна на четвърт оборот спрямо очакванията... В надписания проект обаче ситуацията е именно такава – завъртяна: там „лице към юг“ показва реализираната от изток страна, а „лице към запад“ се е озовало от юг. Доколкото къщата се намира в парцел с остър ъгъл, не е изненадващо, че нейните страни не съвпадат с някои от строителните линии в квартала, само че те не съвпадат и с нищо, намиращо се наблизо. Но пък, както не е трудно да се установи, стените са точно ориентирaни спрямо посоките на слънцестоене.

Yggdrasil